Варненци построяват малка църква около едно аязмо. Скоро около църквичката се строят килии и така постепенно се обособява манастир. Освен монаси в манастира, в района се заселват и много отшелници. Местността се превръща в център на духовен живот. Всичко това се случва през 14 век. По време на руско-турската война (1828-1929 г), изграденият манастир е бил разрушен. Няколко години по-късно, двама преподобни братя йеромонаси - Теодосий и Агапий Кантарджиеви започват неговото възнобновяване. Те организират кампания за събиране на средства из цяла България.
След смъртта на двамата братя, за кратко време ги замества свещеник Константин Дъновски. От 1867 до 1880 година гръцката митрополия във Варна владее манастирът.
През 1870 година – апогей на гръцкото духовно завладяване – за манастирско настоятелство са избрани 2 гърци, 1 българин и 1 представител на турската власт, които разполагат с прихода на стопанството и манастира.
През 1891 година Варненският окръжен съвет изучава миналото на манастира “Св. св. Константин и Елена”. Съветът се снабдява с всички доказателства, че той е основан от българи и поддържан през вековете от цялото християнско население, че е служил не само на гърци, но и на българи.
Окръжният съвет завежда дело против гръцката духовна община и училищните настоятели в град Варна, от които иска да се предаде управлението, стопанисването и ползването на целия имот на манастира. Делото се проточва 8 години и през октомври 1899 година имотът е предаден от гръцката митрополия на българите. Гръцката община във Варна продължава да обжалва и проблемът с манастира “Св. Константин” остава нерешен.
През 1919 година в Международния съд в Хага делото е решено в полза на българите.
Началото на сега съществуващия парк около манастира в днешния курорт “Св. св. Константин и Елена” е поставено през 1925 година от създателя на морската градина във Варна – Антон Новак.
През 1972 г. за храма отговаря иконом Симеон Василев. Тогава се извършва последния по-сериозен ремонт на параклисчето – поставя се нов иконостас, основно се реконструира и обзавежда.
До 1992 година курортът се нарича “Дружба”, а църковният комплекс е превърнат в музей, като само през туристическия сезон се извършват богослужения.
През 1992 година курортът е преименуван на “Св. св. Константин и Елена”.
През 1999 година след 50-годишна забрава започва възстановяването на манастира.
Същата година игумен е архимандрит Серафим Геновски. Въпреки трудностите и оскъдните средства, Серафим Геновски със собствен труд и с помощта на няколко души - всеотдайни доброволци - успява да построи няколко килии, нова трапезария и кухня, издига нов купол на храма и оформя един прекрасен манастирски двор.
Адрес:
град Варна,
Курортен комплекс “Св. св. Константин и Елена”
Телефон за връзка:
052 362 076
0879 859 041 - Игумен на св. обител - иконом Стоян Махлелиев
0898 911 439 - Йерей Стойко Стойков
